ДВ: Проф. Станчев, за България от присъединяването към еврозоната. Изброени са

Добре ли е еврото за България: дългият и краткият отговор

Дъждовни води: Проф. Станчев, за България от присъединението към еврозоната. Изброени са четири фактора, които мери този Съвет: резултатите върху инфлацията, комерсиалната интеграция, финансовите потоци и лихвените проценти. Бихте ли обяснили на понятен език тези фактори?

Красен Станчев: Тези фактори са по този начин наречените " количествени " или проверими критерии за участие в еврозоната. Първият е обвързван с инфлацията - тук имаме позоваване на паниките на българското общество. Дава се обичайното пояснение: че на практика няма такива отрицателни резултати, подбудени особено от влизането в еврозоната.

Дъждовни води: Тоест, подготовката за еврозоната няма общо с инфлацията?

Станчев: Напротив, еврото може да има и позитивен резултат върху цените, какъвто ненапълно видяхме в Хърватия. Колкото до втория фактор, комерсиалната интеграция: това са изгодите от намаляването на пречките пред търговията. За България това ще има доста позитивен резултат заради една доста елементарна причина: някои локални монополи ще престанат да работят.

На трето място създателите загатват още нещо, което не е ново. Писали са го и други създатели. За мен е доста значимо да се види какъв е резултатът от ръководството на банките в България и ръководството на банките в еврозоната. Най-съществената разлика е следната: минималните наложителни запаси в България са 12% от кредитния портфейл на банките, до момента в който в еврозоната е единствено 1 %. Авторите се пробват да оценят какъв би бил рискът за България, в случай че тези пари внезапно се освободят. Рискът съгласно мен не е банален. Според тях българските банки ще дадат на депозит своите средства в Европейската централна банка (ЕЦБ), откъдето ще получат запас с много преференциален лихвен % - 3,5%. Такъв лихвен % няма по какъв начин да има по различен метод. Разликата сред 12 и 1 е доста огромна, тя е 12 пъти и българските банки може да се изкушат да дават заеми релативно бързо и без доста да мислят какво тъкмо финансират.

Дъждовни води: Но нали ЕЦБ ги управлява?

Станчев: Тя и сега управлява главните пет български банки, защото България е част от банковия съюз. Въпросът е какво се случва, когато - тук стигам до четвъртия аршин - се получи залпово облекчение на опциите за финансиране на държавни планове и за всички страни имаме увеличение на държавните задължения, въпреки и несъществено. Това евентуално ще се случи на България, въпросът е защо отиват тези пари. В отчета, за който приказваме, не се загатват обаче някои други опасности, да вземем за пример рисковете от ръководството на самата еврозона, в това число и на задълженията. Друго нещо, което е характерно за България: страната би трябвало да се оправи с проведената престъпност и корупцията, да наложи върховенството на закона. Защото, както споделя официалното съобщение на ЕЦБ, това е доста значимо за финансите и разплащателната система на страната. Тоест, би трябвало да се имат поради характерните български опасности и общите опасности в еврозоната.

Красен СтанчевСнимка: BGNES

Дъждовни води: В този разбор се натъкваме на едно изречение, което на пръв взор звучи обезпокоително: " еднократно в началото увеличение на ценовите равнища " след въвеждането на еврото. Какво значи това?

Станчев: Има се поради, че има превалутиране и особено в региона на услугите - ресторанти, хотели и така нататък - е допустимо да има по-залпово равнене. Но при прегледа на всички цени и цялото ценово ниво това се оказва напълно несъществено, по този начин ще бъде и в България. Но тук има още институционални неща, които не се преглеждат в отчета. Например: действието на пазара на труда, който в България би трябвало да бъде модернизиран по някакъв метод. Включително и с цел да се понижи сивотата в ресторантьорския отрасъл. Казано иначе: Кодексът на труда, а не еврото е казусът, когато става дума за сферата на услугите в България.

Дъждовни води: Добре, какво можем да кажем под линия: положително решение ли е да се вкара еврото в България?

Станчев: Трябва да отговоря малко по-дълго. Когато става дума за присъединяване във валутен съюз, ние би трябвало да гледаме освен страната, която се причислява, само че и вероятностите за самата еврозона. Допреди две години тези вероятности бяха по-лоши, само че след това политиката на ЕЦБ последователно стартира да се връща към условията на договорите за действие на Европейския съюз. Тоест, главната задача на ЕЦБ е поддържане на непоклатимост на цените, надзор над инфлацията и паричната маса. В същото време в Европейски Съюз има безпределно доста детайли на централно регулаторно обмисляне, които основават опасности и усилват държавните разноски. След което държавните управления се пробват да въздействат върху ЕЦБ и върху националните банки да усилват паричната маса. Тоест, ЕЦБ би трябвало да следи да не се печатат повече пари, в сравнение с има потребност стопанската система. Това беше проблем до 2021 година.

Дъждовни води: Това беше дългият отговор. А късият? Да или не?

Станчев: Краткият е, че тази отрицателна наклонност, която се забелязваше до 2021 година, в този момент е убита в Европейски Съюз и съгласно мен има придвижване към връщане към правилата на ръководство на ЕЦБ - и тези правила доста наподобяват на правилата на ръководство на стопанските системи с Валутен съвет, каквато е България.

Дъждовни води: С други думи, въвеждането на еврото е добре за България, по този начин ли?

Станчев: Да, мисля, че е добре за хората и за компаниите в България. Първоначалните критерии, които изброихме: постоянни цени, ниски лихвени проценти, предвидимост, ниски разноски за реализиране на бизнес, по-голяма стопанска система - всичко това е доста добре. И считам, че България може да се оправи с участието и с вътрешните си проблеми по-добре, стига те да бъдат осъзнати и добре написани.

Дъждовни води: Накрая един непряк въпрос, обвързван с българското евро. Управителят на Българска народна банка предложи на гурта на българските монети да написа " Боже, пази България ". Но не е ли това недопустимо за хората, които не имат вяра в Бог? Не би трябвало ли парите да са религиозно неутрални? Или пък най-малко да написа " Боже, пази България и другите страни от еврозоната "?

Станчев: Съгласен съм, че парите би трябвало да бъдат неутрални. Всъщност претекстът за този прелиминарен дизайн на монетите е прекопирване на монетната политика при възникването на щатския $: " In god we trust ". Тогава множеството хора в действителност са вярвали в Господ. И сега също доста хора имат вяра, само че не чак толкоз доста. Между другото, етимологията на думата " Бог " е " орис ", ненапълно " шанс " …

*****

Вижте и това видео от архива ни: